Чувството за вина у родителите – как да се справяме с него

Едва ли има родител, който никога не се е чувствал виновен за нещо по отношение на децата си. И това е някак нормално. Все пак искаме да им дадем най-доброто, а невинаги успяваме, което понякога е повод за това неприятно, тежко усещане – чувството за вина. Ако обаче се задържим прекалено дълго в него; ако се отдадем твърде много на негативни мисли и самообвинения за това как не се справяме – няма да стигнем до нищо хубаво. С тази статия ще се опитаме да ви подкрепим, за да се разсеете поне малко от това вредно усещане.

Едни от най-честите ситуации и действия, след които родителят изпитва вина, включват:

 - Грубо отношение към малкото дете – развикали сме се, креснали сме на детето, изплашили сме го с поведението си.

- Не сме му отделили време – заети в ангажименти по дома и работата, сме изпълнили само основните си задължения към малкото дете – да е нахранено, почистено, приспано, но почти не сме намерили кога да поиграем с него, да го погушкаме достатъчно.

- Наказали сме го строго – отнели сме му играчка, не сме му позволили да тича, да гледа детско, а то може дори да не е разбрало добре защо, а само че е сторило нещо грешно.

- Използвали сме лоши думи по негов адрес, обвинили сме го несправедливо, не сме му повярвали.

- Не сме му дали възможност да се справи самичко, дали защото сме бързали или ни е било по-лесно.

- Не сме проявили нужното търпение към него.

Понякога, като следствие от гореописаните действия и ситуации, като реакция на това, че родителят се е почувствал зле, той може да е прибегнал към следните компенсационни реакции, които намираме за неправилни и които по съществото си се изразяват в различни видове „подкупи“:

- Купуване на подарък, играчка като опит за реванширане.

- Разрешаване на иначе непозволени неща: на малкото дете се позволява да гледа повече детско, да играе с телефона на тате/мама, да дивее без никакви забележки.

- Даване на нещо „сладичко“ (което иначе не е включено в храненето на малкото дете) или по-голямо от обичайно позволеното количество храна, която мъничето обича.

- Посещаване на любимо място или разходка в парка или игра на площадката в необичайно време.

- Позволяване да остане до по-късно вечер или дори да пропусне обедния сън, ако то не пожелае да спи.

Дори и малко като възраст, детенцето безпогрешно усеща и разпознава компенсаторните действия, „подкупите“, размиването на границите в тези ситуации. А тази връзка причина-следствие не го учи на здравословни отношения. Това, разбира се, не бива да предизвика нови поводи у родителя, за чувство за вина. А да е мотивация за намиране на решения, които са по-удачни и трайни.

Първо, редно е да не бъдем твърде строги към себе си и да си дадем съвсем обективна сметка защо сме подходили не по най-желания от нас начин, когато сме били груби, нетърпеливи или твърде заети. И най-сигурният отговор е – защото и ние, родителите, сме хора. Това – да грешим – е неизбежна част от ролята ни на родители. Не можем да пренебрегнем и обективна причина като умората, която съпътства ежедневието ни. Така че да постъпим към детето ни не както ни се иска – се случва на всички и е напълно нормално (дори бихме добавили – и полезно, защото детето вижда, че не сме някакви безгрешни богове и един ден, когато порасне, ще знае, че да се греши е човешко и няма да има нереални очаквания за безгрешност към себе си).

Второ, добре е да се опитаме да намерим мъничко време за самите себе си. Да, с малко дете това звучи сякаш абсурдно и невъзможно. Трудно е да се дават съвети как да се постигне това, защото при всеки ситуацията е индивидуална. Но за намиране на такова решение – как да отделим малко време за себе си, било за почивка, било за любимо занимание или излизане навън, за виждане с приятели, или просто минути съзерцаване в една точка, ще помогне да сте много по-спокойни и търпеливи към детето си.

И накрая – как тогава ще е най-добре да постъпим, след като сме се отнесли не както ни се е искало към мъничето ни, и то без да използваме неправилни компенсаторни механизми и подкупи? Ами, не е нужно да е нещо твърде сложно и всемъдро. Напротив, подходящата постъпка е доста семпла и в същото време ефективна:

Просто да гушнем силно мъничето и да му се извиним (колкото по-скоро след нежеланата постъпка – толкова по-добре). Да, точно така – да се извиним – както бихме постъпили към друг близък човек. Нищо, че ние сме родителят – авторитетът ни няма да пострада, напротив. Нищо, че детето е малко, то ще схване смисъла на това наше действие – бъдете сигурни!

отглеждане на бебе да станем родители малки деца родители и деца