6 забавни начина за хранене на малкото дете

Има случаи, при които наскоро захраненото малко дете няма особено желание да се храни или избягва някои от смятаните за особено важни и полезни храни като пасирани зеленчуци, плодове, зърнени. Добре е, разбира се, преди това сме го наблюдавали внимателно и сме сигурни, че нежеланието му не е знак, че не се чувства добре. Тогава е позволено и дори препоръчително да храним хлапето по-увлекателно. За да се храни.

Ето няколко предложения как да увлечем мъничето в храненето, за да сме спокойни, че е изяло минималната необходима порция. Един вид сделката е „Аз ще те забавлявам, ти се нахранѝ.“ Уверете се, че сте разположили мъничето комфортно и безопасно в столчето за хранене с подходящ и симпатичен лигавник. И да започваме:

Влакче

Лъжичката с храна потегля бавно, но методично и все повече в типичния ритъм на влакче, към малкото дете, като през това време издаваме класическите звуци „ту-туф-ту-туф“, а чат-пат имитираме и свирката „ту-тууууут!“. Обикновено след по-артистично изиграване – пристигането на храната на „гарата“ на мъничето би трябвало да приключи с изяждане.

Лази буба... с хапка

Познатата игра лази буба, при която родителската свита шепа се приплъзва бавно чрез един или два от пръстите си към гушката на детето и когато стига там – гъделичка. Само че в случая в свитата шепа родителят държи лъжичка с храна. И посоката не е сладката гушка на мъничето, а устата му. И целта не е да бъде разсмято, а да бъде прикоткано да хапне хапката. Съответно напяването не е „лази буба, лази буба, лази буба... гъди-гъди-гъди-гъди!“, а „лази буба, лази буба, лази буба... ааааам!“. Добре е маршрутът на бубата да не е най-праволинейният, както и мантрата да е по-изразително напята.

Татко/мама също папка

Подаваме лъжичката с храна към хлапето. Ако то яде – чудесно! Ако се дърпа – приборът с храна изчаква секунда-две пред лицето на малкото дете, след което се насочва бавно, но сигурно към родителя. Внимание: родителят е отворил уста и казва с желание „Ааааа!“ (като началото на „Аааам!“) и по всичко личи, че ще излапа хапката на детето. Олеле!... Наблюдаваме реакцията на хлапето. Не е целта да го дразним. Ако то покаже, че си иска хапката – веднага му я връщаме, като може да изиграем леко разочарование. Дори и когато малкото дете все още не демонстрира интерес към храната, добре е тъкмо преди да изядем хапката, да я връщаме към него. Или да изиграваме сценка, при която устата ни иска да достигне лъжичката, но ръката ни в последния момент завива и ни я отнема, а ние сме видимо разочаровани. И тъй като методът не върви само с блъфиране, ще е полезно в името на резултата от време на време наистина да изконсумираме по някоя хапка – и в тези случаи да показваме със звуци и с езика на тялото колко ни е вкусно!!

Самолетче

Лъжичката (разбира се, не е празна, а вече е загребала малко храна) „лети“ във въздуха, „пилотирана“ от родителя, към устата на малкото дете. По пътя „самолетчето“ е добре да извърши достатъчно разнообразни и дори причудливи движения – пикирания, осморки и т.н., за да бъде атрактивно въздушното шоу за детето. Да не забравяме съответното озвучаване – „вррръммм“, „бжжжж“, „фиииууу“ и каквото преценим за подходящо.

Пожелателна имитация

Родителят, който храни детето с лъжичка, имитира онова, което се очаква от хлапето. Докато подава хапката към него, мама/тате отваря широко уста и произнася „Аааа...“; когато приборът стигне до мъничето, „Ааа...“ преминава в „..ааам!“ и родителската уста се затваря. А щом детето вече е облизало (а дано!) прибора, родителят имитира мляскане и доволни звуци от вкуса на храната. Освен че този метод може да е забавен по онзи простичък увлекателен начин, привлекателен за малките деца, той също така окуражава и подсказва на детето какво се очаква от него.

Една за Мечо, една за теб

Поставяме някоя от най-любимите играчки на детенцето – плюшения мечок, дървеното жирафче или пластмасовото динозавърче – в близост до паничката с храна. Загребваме с прибора от храната и първо подаваме на играчката, казваме ѝ „Ааам!“ и се държим така, сякаш тя се храни – реагираме позитивно с „Ммм, вкусно, нали?“, връщаме лъжичката към паничката (ужким няма храна в нея вече), след което подаваме следващата хапка към нашето дете и отново казваме „Ааам!“. Ако на Мечо му е вкусна манджичката, защо пък да не се хареса и на хлапето, нали?

И един подход, който НЕ препоръчваме:

Гледане на детско по време на хранене. Макар и по-развлекателни, в предложените дотук начини храната е в центъра на заниманието. Докато гледането на екран отвлича така вниманието на малкото дете, че то общо взето не съзнава какво се случва (познато ни е и на нас, големите, как може неусетно сме изяли храната си, докато сме пред телевизора), а особено на тази крехка възраст това е нежелателно.

отглеждане на бебе грижи за новородено игра с бебето столче за хранене