И внимание за малкото дете, и време за нас – възможно ли е?

Поне не е невъзможно! Да, ако сме малко по-гъвкави, бихме могли да обръщаме достатъчно внимание на мъничето така, че да ни остава време и за нас самите – да си починем, да подремнем (дай боже!), дори да погледаме филм. И обещаваме, че няма да даваме съвети да си намерите повече баби, лели и други подобни помощници, нито да слагате хлапето да си ляга по-рано или да му направите братче, за да има с кого да си играе!

Щом има как – тогава какви са начините да обръщаме внимание на малкото дете така, че и на нас да ни остава време? Предлагаме ви тези няколко насоки:

Когато извършваме ежедневните ни задължения с малкото дете – например, го къпем или обличаме – нека към самите действия добавим и достатъчно много допълнително общуване с детенцето. Така не само ще направим обичайното занимание по-весело и приятно (и за нас самите), но – щом така или иначе трябва да го изпълним, защо да не го уплътним с повече внимание? Можем да пеем, да правим смешки, да вмъкнем елементи на игра или просто да говорим активно на детето. Дори и още да не е навършило годинка, и на най-малкото бебоче е препоръчително да му говорим много. И то да му говорим като на голям човек, без измислени от нас „бебешки“ думички, без значение, че то може да не разбира нищо според нас. И не, няма да изглежда налудничаво, а е мило и най-вече – полезно. Ако не знаете какво да му говорите, може просто да обяснявате какво точно правите в момента – в детайли. Или дори да му разказвате някоя интересна случка (ваша или негова, като е било по-малко). Ще забележите, че ви слуша и сякаш се опитва да разбере всичко. Колкото повече уплътняваме всекидневните ни дейности заедно с детето с допълнително внимание към него самото, толкова по-вероятно е да освободим време и за себе си. Да, едно дете принципно е все жадно за още внимание от мама и тате, но то има нужда и от време за себе си. Ако нуждата от внимание е добре „заситена“, ще се чувства по-спокойно, когато се занимава и самичко.

За малкото дете също така е и важно също да има време за себе си. Да играе самичко или – ако е само на няколко месеца – просто да си разглежда наоколо. Ако детето има установен режим, вероятността в него да „влезе“ и това време, е по-голяма. Опитайте да си набележите определен час от деня, който да си отделите за четене или гледане в нищото, ако щете – през което време на мъничето да му се даде знак, да му се обясни (както казахме – с думи, като на голямо дете) и да бъде оставено с някоя играчка насаме. Не на всяка цена, разбира се – най-малко не и ако плаче тъжно. Но се опитвайте. Малките деца са податливи да свикнат с режим и се чувстват сигурни при повторения.

Също така – определете и време, не задължително по часовник, в което да се гушкате заедно с малчугана, да играете, да си гукате и разговаряте, да учите (според възрастта). Време, в което не го храните, нито приспивате или разхождате. Но и период, в който не правите абсолютно нищо друго. Тези моменти може да са само по 10 или 15 минути, но ако са много пълноценно прекарани, изцяло фокусирани, върху детето, могат да компенсират доста по-големи периоди на разсеяно или „уморено“ време с него. Това означава: никакво пипане на телефона ви, никакво между-другото подреждане на играчки или дрешки, съвсем никакво дори мислене за нещо друго или гледане в друга посока, говорене с другия родител и каквото и да е разсейване. Изцяло, напълно вниманието ви да е погълнато от мъничето, от времето ви заедно. Може да нямате време, но точно така ще си освободите. По-добре 15 такива минути с детето. Отколкото няколко часа непълноценно прекарано време с него. Звучи простичко, но важното е да се прилага и то – както трябва. Хлапето ще усети разликата и ще е доволно. А в резултат – и вие ще сте доволни.

отглеждане на бебе да станем родители грижи за новородено време с детето родители и деца