Вярвате или не – най-трудно е с едно дете

Може да сте попадали на това твърдение, може дори да сте се убедили в него на практика, ако сте родители на две или повече деца. А може и то да ви се струва абсурдно.

Ако вече сте родител на едно дете, вие добре знаете, че щастливите мигове са много повече, но и не може да отречете умората, липсата на време за себе си и че понякога дори взимането на душ е предизвикателство, камо ли достатъчният сън. Та, на този фон може би ви се струва невъзможно сложно дори да си представите как ще се решите да създадете и да се грижите за още едно дете. Наистина, как изобщо бихте могли да се справите с всичко, което правите за вашето мъниче, ако това всичко е умножено по две...

Е, тук ще се опитаме ясно да обясним защо отглеждането на едно дете е по-трудно за родителите, отколкото на повече деца:

На първо място, когато сме с едно дете, на нас просто ни липсва всякакъв опит като родители. Логично е, нали – разбираме какво е да си родител, едва след като станем родител. Но искаме тук да поясним един важен детайл, който убягва на немалко хора, които още не са мама или тате. Опитът в отглеждането на собствено дете няма нищо общо с опитността от това да имаме племенник, да помагаме за децата на приятели, да сме работили като детегледач, да сме имали кучета и каквито и да е други домашни любимци. Съвсем, ама съвсем различно си е. И като натоварване, и като ангажимент, и като притеснения. Разбира се, относно онова, което получаваме – разликата също е огромна. Но накратко казано – при второ дете вече знаете всичко по-добре. От личен опит (малко, така да се каже, и на „гърба“ на първото). И след това вече ни е по-лесно или поне по-познато.

Второ – при първото дете се стараем твърде много. Което за самото дете може и да не е толкова лошо (зависи и от възгледите ни за възпитание). Но е твърде изтощително за родителите. В старанието си да докажем (сякаш най-вече на себе си), че сме добри родители, че се справяме, че всичко е наред и под контрол, ние полагаме извънредни усилия. И се опитваме да бъдем направо перфектни. Във всичко, по всяко време. Купуваме купища играчки, дрехи, вещи, всякакво детско обзавеждане. Готвим разнообразно и в многостепенни менюта, издирваме най-качествените храни и добавки. Осигуряваме помощници, частни учители, треньори и т.н. И така нататък. И още така нататък. Всъщност най-важното – не единственото, но най-важното – за малкото хлапе е да разполага с нашето внимание и обич. Което понякога означава ние самите да сме си отпочинали добре, за да му ги дадем както трябва. И когато осмислим този факт, при второто дете нещата никак не са умножени по две. Старанието и усилията са по-насочени и са по същество.

Трета точка – при първото дете често се тревожим твърде много и отделяме време и внимание на маловажни казуси. При второто дете всеки родител научава някои дребни уроци, които му помагат да се фокусира върху по-важното и да си пести излишния разход на време, нерви, усилия. Например – детето се търкаля като животинка по земята на площадката – ами, голяма работа, нали имаме пералня. Детето не е закусило, казало е, че не му се яде (точно това) – какво толкова, на никого не му е станало нищо от една пропусната закуска, ще има апетит за обяд значи. Детето се разпищява и се чува няколко апартамента във всяка посока – нищо де, съседите, ако имат проблем, ще се обадят, дете е все пак, децата понякога пищят и това е здравословно. А за нас, родителите, е здравословно да се фокусираме върху важното.

Четвърто – при първото ни дете харчим много повече. Защото ни е първо, ново ни е. И искаме да си има всичко, във всеки момент. Прегледайте пак точка втора. Когато мине време и разберем, че то има нужда най-вече от нас, родителите, се укротяваме малко в харчовете, ставаме по-практични и при второто дете изборите на покупка стават по-премислени. За второто дете харчим по-малко като цяло – дали защото нещо е останало от първото, или защото се убеждаваме, че някои работи не са необходими, или защото му подбираме по-малко на брой, но по-качествени стоки. Но и тук не се умножава по две, само защото децата са вече толкова на брой.

Пето – когато хлапетата са две, те се занимават едно с друго, играят си и ни оставят малко на мира, нещо, от което от време на време има жизнена нужда всеки родител. Да, в началото може по-голямото да изпитва ревност, понякога се карат и пляскат, понякога се сърдят, но рано или късно, в общия случай двете дечица си стават взаимно любимци за игра (добре де, понякога – и за пакости).

И шесто – заобичваме и себе си повече. За да можем да сме пълноценни с вече двете ни дечица, за да им се радваме както трябва – започваме да се грижим малко по-разумно и за самите нас, големите, от които те зависят. Това е начинът да се справяме с повече по всеки параметър. И да успяваме по-истински да се радваме на децата ни и на ролята ни на родители.

отглеждане на бебе да станем родители грижи за новородено бащинство играчки за бебе