Магическите неща, които само малките деца умеят

Като че ли щом се родим, сме 100 точки – имаме максимумът и няма какво повече да се иска от нас. Всеки е виждал бебе и може да потвърди, че то е перфектно. И сякаш, колкото повече човекът расте, „точките“ намаляват. Съвършеното същество се губи лека-полека, малко или повече. Може би се изморява по пътя, може би се опитва повече да се адаптира в света, отколкото да остане себе си... И нещата, които като деца, на 2-3 годинки, са ни идвали отвътре, с умението за които сме се родили, като възрастни вече ни изглеждат магически. Ето някои от вълшебствата, които единствено малките деца владеят:

На момента забравят лошото

Най-вероятно всеки се е убеждавал в това на детската площадка. Както в единия момент мъничето пищи и се тръшка, защото приятелчето му е взело камиончето, сякаш е краят на света, така след две минути е забравило всичко и пак си обича другарчето и най-страхотното нещо е да си играят заедно. Ако можехме и ние да не влачим с години горчивините в живота си...

Щастие от нищото

Дайте на малкото хлапе една фунийка с обикновен сметанов сладолед и то ще е най-щастливото на света, засмяно, леко, наслаждаващо се на момента. И това му е напълно достатъчно. Както се казва, с леко перифразиране – ако можеше някой да ни гледа в очите така, както малко дете гледа сладоледа. Но най-чудното е, че дребосъчето се чувства щастливо и без абсолютно никаква причина. Без да може да го обясни (нито изпитва нужда да го прави), на него може да му е хубаво от нищото.

Не ги интересува как изглеждат

Да, тях не ги касае ни най-малко външният им вид. Може да са мръсни, с гурели и сополи, да са несресани или да са си резнали сами бретона, преди някой да е могъл да ги спре. Може да са с две различни обувки, по гащи, да носят тениска, облечена наопаки. Но ако в душата им е хубаво, ще стъпват по улицата като шампиони. Разбира се, не ви съветваме да излизате по гащи и с неизбърсани сополи. Но щеше да е чудесно, ако и на нас, големите, повече ни пукаше как се чувстваме, отколкото за това какво мислят другите за външния ни вид.

Говорят си и си пеят по улицата

Видим ли ги в такъв момент, им се радваме. А те не трепват, не се притесняват, ако някой ги е забелязал, че си приказват. Защото за тях е нормално да се забавляват и да са си самички на себе си добра компания. Е, да, нас, възрастните, ще ни мислят за луди, ако правим така. Още повече – през последните години. Преди поне се случваше да срещнем и пораснали хора, които си тананикат или свирукат из града, просто защото са в добро настроение. Много ли станахме кисели и светът ли ни е виновен да сме такива...

Обичат всичко и всички – безкористно

Мама и тате, баба и дядо, приятелче, животинка, кукла, камъче. Всичко е обект на тяхната любов. Толкова силна и истинска, че всяка една прегръдка или усмивка, която раздават, е като струя живот и сила. Не пестят, не крият, не премислят, не кроят стратегии. Просто раздават. И като ги гледа човек отстрани, толкова им е хубаво – най-вече на самите тях!

Обичат се

И се приемат такива, каквито са. Без да го осъзнават и осмислят. Без да си го поставят за цел и да се стремят към него, нито да измерват напредъка си. Без да се преценяват, осъждат, анализират, нали?

отглеждане на бебе да станем родители малки деца време с детето светът на бебетата